За регресията
Когато човек е под хипноза, не е заспал. Съзнанието следи какво изживявате. Независимо от дълбокия подсъзнателен контакт, съзнанието може да коментира, да критикува и да порицава. Вие винаги контролирате това, което говорите. Хипнозата не е чудодейният еликсир, решаващ всичко. Вие не влизате в „машина на времето“ и не ви телепортират в друго време и друго място, без да си давате сметка за настоящето. Някои хора под хипноза наблюдават миналото така, както се гледа кино. Други са много по-ярко въвлечени, с повече емоционални реакции. Значи някои „чувстват“ нещата повече, отколкото ги „виждат“. Преобладаващата реакция може да е слухова или обонятелна. И накрая, човек си спомня всичко преживяно по време на хипнотичния сеанс.
Съзнанието в този момент е обърнато изцяло навътре и може да достига до подсъзнанието. Отпадат всякакви бариери и ограничения. И имаме достъп до всички извори, без да действат създадените от самите нас потискащи механизми.
В дълбоко състояния при хипнотична регресия съзнанието винаги следи нещата. Точно затова вие сте способни да отговаряте на въпроси, познавате географските места, които виждате, и дори знаете годината, която обикновено изведнъж изплува пред вътрешното ви зрение. Хипнотизираното съзнание, което винаги държи сметка за настоящето, слага спомените от детството или от миналите животи в контекст.
Хипнозата поставя пациента в състояние, което съдържа голяма лечителна сила, тъй като дава на пациента достъп до подсъзнанието. Ако говорим метафорично, тя завежда пациента във вълшебна гора, където се намира лечебното дърво. Хипнозата само дава възможност на пациента да влезе в тази гора, но процесът на регресия е дървото, което пази свещените плодове, които трябва да бъдат изядени, за да оздравее.
